гегата ти се строши, уфчерино,
вода и паша ще намерят сладостни,
а ти крещи си, кожодерино!
Че пашата ти беше все във трънити
и кучетата ти по-зли от вълците,
държеше ги в кошарата си спънати
и заедно с търгашите ги кълцахте!
А ти ги плашеше със погубление,
ако тръгнат си, че вълци са тъдява,
при теб забравиха любов, хваление,
живот в Духа и Божията Слава!
Кой те тури, кой ти даде гегата?
Пред кой отчиташ, на кого се молиш?
Кат гледам тъй, не Алфа и Омегата,
а някой със кръвясали крачоли!
Овцете тръгнаха и блеят радостни,
а някои връщат се -- подплашени,
назад към клетките си гадостни,
връщат се -- да бъдат отарашени!
