ХИПЕРГЛАГОЛНО БЪЛНУВАНЕ

Апостолска поезия, посветена на ап. ГБ от Псевдохристиянски Епицентър Погром
Диптих с "Безглаголно съществувание"

Доминирам! Превземам! Владея!

Давам! Не спирам! Последен се смея!

Записвам! Подслушвам! Прибирам и влача!

Пестя! Инвестирам! Продавам! Не плача!

Долитам! Проклинам! Плаша! Позирам!

Лъжа и мажа! Гримиран прозирам!

Декрети издавам! Пак пророкувам!

Триста предвождам, милиони сънувам!

Превалутирам! Обединявам и прося!

Покривам – прибирам! В Америка нося!

ПИН си записвам! Карти прибирам!

Десет процента пак инкасирам!

Автор: Огнян 

БЕЗГЛАГОЛНО СЪЩЕСТВУВАНИЕ

Поема без глаголи, посветена на пастор К. К. от Псевдохристиянски Епицентър Погром
Диптих с "Хиперглаголно бълнуване"

Отвън така, а вътре – не.

На думи – правилно, добре,

на дело – пас. А някой друг -

надъхан, нужен и неук.

Безпринципност, дълбок поклон,

лъжа, интрига зад амвон,

кариеризъм, алчност, нож в гърба,

в неделя – театър, суета.

Тъпня и нонсенс, кух брътвеж,

уж готин пастор, много свеж -

послушен и покорен плах лакей:

„Апостол, моля? Да! Окей!”

Бял панталон и скъп чепик,

лилав пуловер, мазен лик,

бъбривост, лицемерие, копнеж

за слава, власт и много кеш!

Автор: Огнян 

Наричат ги свет(ск)ата троица

Балкански сонет в 14+1 строфи по мотиви от филма 300.

Поезия заради която могат да ви бият.

1. Леонид, Маджун, Рахит
2. всички до един бандит
3. от духовния елит
4. дето е изчезващ вид
5. стар църковен ретро-хит…

1. Вождът им архимандрит
2. гръмовит и ледовит
3. малко даже сталактит
4. монолитен бабаит
5. бакалит от бакелит
6. с братята е деловит
7. със сестрите духовит
8. имат го за бележит
9. чатка гръцки и иврит
10. пее псалми гласовит
11. и танцува кат’ Давид
12. винопийства ненапит
13. от десятък без дебит
14. лапайки със апетит
15. под мустачки тип Брат Пит.

1. С него е метро-полит
2. странен малко индивид
3. непокаян афродит
4. като малък бил е свит
5. днес е пастор преоткрит
6. нищо че с конюктивит
7. а в корема и с колит
8. често сменящ се с рахит
9. с възпален апандисит
10. вечно гледа като бит
11. с твърд предмет от текстолит
12. от което с апатит
13. е духовен инвалид
14. с мозък два път промит
15. но с претенции на кит.

1. Третият е сателит
2. и на всичко е навит
3. с фарисейския ширит
4. остаряващ прозелит
5. сменя айфон с андроид
6. малко пада дяволит
7. със духовен целулит
8. но пък с гордост-стероид
9. не признава габарит
10. пали се като кибрит
11. със духовен динамит
12. и на всички е сърдит
13. пратили го чак на Крит
14. дето правил геноцид
15. с не един църковен сплит.

1. И във този колорит
2. на църковния гамбит
3. Маргарит и Маргарит
4. си остава неразкрит
5. кои убива – кой убит
6. агентурно поприкрит
7. кой зарит – кой незарит
8. само да сме после квит
9. след църковният одит
10. дом молитвен е закрит
11. членска маса с нос натрит
12. мех съдран и незашит
13. и в световния зенит
14. гробен камък от гранит
15. с надпис: „ЦЪРКВА във ФАЛИТ”!

06.10.2012

Автор: Булгар Лютер

Източник: http://pastir.org/news/6346

ДЕЯНИЯ НА ЛЪЖЕАПОСТОЛИТЕ

Със девет акаунта във туитър,

на спорове в нета вечен арбитър,

със няколко профила в фейса,

апостол съм на маркетплейса.

Обичам да поствам и туитвам,

до фенове все пак и аз се допитвам,

клиентелата, Боже, дано да расте,

с по 10 % – най е добре!

Партийната линия стриктно налагам -

апостолска власт, демек, аз прилагам,

десятъка дай и недей ме търси

и всъщност – кой беше пък ти?

Ти донорствай, трай си, козирувай и пей,

добре бетониран в преломски музей,

ти все се смаляваш, пък аз си раста,

пробиви чакаш, аз - в бизнес класа летя.

И вижте, че благ съм, кво искам от вас -

еднички парите и поглед в захлас,

пък някой провикнал се - кривнал съм бил! ­

Кой пак се обажда? Я, млъквай, дебил!

Зомби си, плъх си, идиот, комплексар,

крава, козел, малоумник, ДеСар,

мишка църковна, жалък кретен,

мазен и лигав, далеч стой от мен!

Сега те проклинам! Бунтовен козел,

със дух непокорен, психар изтрещел!

До девето коляно прокобата, знай,

теб ще те следва, така че си трай!

Освен тва да знаеш, че имам си аз

запис секретен и то с твоя глас,

в нета го пускам, да видиш и ти

монтаж как доказва твойте лъжи.

Пищи още някой - пари бил съм взел!

Загубил бил хиляди в моя картел!

Аз кво съм виновен? Невинен съм, чист!

А той - лицемер е, агент, комунист!

Само дано да забравят сега,

че водя във САЩ аз съдебни дела

за долари доста - милион и половина,

някъде там - на запад, в чужбина.

Току-виж присетил се някой тогава

сметка да търси, да иска разправа.

В България – нула? Във САЩ пък – милион?

Левове – в долари! Точен синхрон!

Бил съм заседнал във локва дълбока...

Я ФОКУСА ДРЪЖТЕ ВЪВ ДРУГА ПОСОКА!

ЕЙ, ТАМ СА КРАДЦИТЕ! ДРЪЖТЕ ГИ! ТАМ!

Викам и соча!

                         Макар

                                    все

                                            по-

                                                  САМ!





Автор: Огнян ОТ МАЗЕТО

ВТОРА ЦЕДКА ЛИДЕРСТВО

Огледалце, я кажи,

Огледалце, не лъжи,

готин пастор, с мойта красота,

има ли въобще в света?

Щом няма кво да правя аз,

стоя и гледам се в захлас -

във розово ли да съм или пак в лила?

Апостол, помогни ми да реша!

Какво да кажа... Колко жалко,

че огледалото е толкоз малко,

не може никак ме побра -

неделна поза как ще избера?

Айфона трябва да си спретна

за записи във директория секретна,

че всяка седмица със запис нов

Агента Курти - винаги готов!

Без минесотското покритие,

ще има ли за мене тук развитие,

приготвил пак апостолския оборот,

кажете -  Аm I cool or what?

Автор на текста и колажа: Неизвестен
Предполагаемо вдъхновение: 16-ти реформаторски тезис на Сунай

Новите 95 тезиса на българската реформация

С поздрав към всички простъпващи евангелски поети от Ураганн до Бакалитт

Посвещавам. Всяка прилика с действителни лица и събития може и да е случайна

1. Доминации-преломи
2. с продавачи в павилиони
3. всички до един с пагони
4. агентурстващи шпиони
5. все с подписани картони
6. гузни бягат – кой ги гони
7. карат помощи с камиони
8. някои дори с вагони
9. искат долари – не крони
10. все световни шампиони
11. построили бастиони
12. а пък вътре вавилони.

13. Застаряващи амвони
14. с проповеди по шаблони
15. от Славейков със кашони
16. иска им се по стадиони
17. все духовни маратони
18. но в села и региони
19. преразказват файлетони
20. във апостолски балони
21. пророкуват за милиони
22. с кьорфишеци и бушони
23. и разтягат акордьони
24. със напевни баритони
25. по епископски канони
26. на наивните пасоми.

27. Все надутички персони
28. а пък с мозък от микрони
29. абсолютни шизофони
30. с жълти книжки и талони
31. някои дори масони
32. а приличат на бизони
33. със рога като муфони
34. имат се за кон – а пони
35. във сърцето скорпиони,
36. а по дух са и питони
37. демонът им легиони…
38. Демон демон май не гони!

39. Карат лимо, не файтони
40. и предават си фасони
41. франкофони, англофони
42. с андроиди и айФони
43. лаптоп може ама Сони
44. сядат само на балкони
45. абсолютни автономи
46. все сънуват се в шансони
47. в църквата са все икони
48. а в света са топ барони
49. със неписани закони
50. понатруфени с корони

51. И жените им кокони
52. все сестри по панталони
53. някои дори матрони
54. на главите със фронтони
55. със кожуси и балтони
56. токчета и трандафони
57. катедрални лампиони
58. по духовните купони
59. светват който се разгони
60. на църковните пилони
61. мажоретки със помпони
62. а пък правдата с тампони.

63. Те делят диапазони
64. на духовни гарнизони
65. деноминационни зони
66. и апостолски сезони
67. кукловодни барбарони
68. търсят си добри пеони
69. безгръбначни хамелиони
70. и все още с биберони
71. с недействителни неврони –
72. кухи като макарони.

73. Прегорелички котлони
74. изгърмели вси патрони
75. за които нямат брони
76. и духовни грамофони
77. но помазват се с флакони
78. постът им е все с бонбони
79. може даже с Тублерони
80. а накрая с пепарони
81. заприличват на бидони
82. уж духовни – а бетони,
83. не лимани, а понтони.

84. Изцелители с триони
85. и без рани от пирони
86. гастролиращи галфони
87. и църковни фараони
88. в най-големите салони
89. пият бира със галони
90. пред властта са все в поклони
91. търсят сенки и заслони
92. искат на бюро – не клони
93. службата ги май подгони
94. в тези интертни зони…
95. Само ЦЪРКВА сълзи рони…


Автор: Булгар Лютер

Източник: http://pastir.org/news/6605/comment-page-1#comment-10936

Фонд с участието на Георги Бакалов в САЩ в съдебна битка за милиони (репортаж)

Към серията от тежки финансови загуби, които Георги Бакалов и някои от лидерите на основани от него организации и негови близки приятели трябваше да понесат през последните години в следствие на участието им във финансови проекти донесени и/или популяризирани и/или насърчавани от Георги Бакалов, с резултат стотици хиляди левове загуба, загубени жилища и разбити взаимоотношения, е възможно скоро да се добави нова.

Както показва този документ, както и на страницата на SEC (Securities and Exchange Commissoin на САЩ), Георги Бакалов основава Integrity Dominion Funds, заедно с Thomas Barrett и Chris Poole. И тримата са изпълнителни директори. Thomas Barrett е основател на Christian Financial Concepts — "образователна програма, предназначина да помага на християни да взимат мъдри и успешни решения в областта на финансите".

В приложените документи има много шокиращи неща, които нямаме време в момента да извадим и покажем, читателя може сам да се запознае с тях. Жалбата от 24 страници е особено интересна.

Това, което се питаме е —

Чии са парите, на път да бъдат отново безвъзвратно загубени?

Ще бъдат ли, отново, обикновени вярващи, доверили се на Георги Бакалов, оставени без спестявания и без жилища?

http://pennanwlas.blogspot.com/2012/03/blog-post_13.html

Както се вижда от три статии — Burnsville Company, 3 Locals Accused of Fraud в Twin Cities Business от 2 февруари, Burnsville finance company accused of fraud, в StarTribune от 3 февруари, и Finance company accused of fraud на страницата на адвокатите Moulton & Arney също от 3 февруари, както и от допълнително разследване проведено от редакцията — Integrity Dominion Funds е подал жалба от 24 страници (тук можете да прочетете свободен превод на български със съкращения, направен от Румяна Нехризова, при нужда преводът може да бъде подобрен, в случай на спор — важи английският текст), в която обвинява група фондове и физически лица в измама в размера на 1,5 милиона долара.

И не на последно място, защо все на Георги Бакалов се случват такива неща?

12 март 2012

Автор: Thomas Edward Shaw

Източник: http://pennanwlas.blogspot.com/2012/03/blog-post_13.html

Съкращения, удължения и други джедайски чалъми

Преди да пристъпим, драги пиячи, към днешния коментар върху живота, дейността и всичко останало на обедняващ-апостол-и-други-важни-титли Бакалов, трябва да призная, че Апостолът има невероятна способност да си играе със съкращенията. По-точно, да измисля бомбастични изумителни грамадански названия на дребни малки скучни незначителни неща; но съкращенията на названията просто те поставят в шах в ъгъла и те оставят вечно чудещ се откъде му дошло точно това на ума на Апостола. Измисля ги Апостолът, както само един съвременен Апостол със зоотехническо образование може да ги измисли.

За първи път забелязах тази нечовешка способност у Апостола когато той се върна в България след тежките години на заточение в Америка, обеща на вестник Труд (или беше 24 часа) да изнася народна музика в Америка и веднага след това обяви на българската общественост, че започва нещо невиждано досега в България: Териториална Апостолско-Пророческа Операция. Голямо и внушително нещо, като му слушаш името. Още по-голямо и внушително като му видиш съкращението: ТАПО. Няма как да не се втрещиш откъде му е дошло на ума.

ТАПО, разбира се, като всяко нещо започнато от Апостола, умря бързо. Според мен причината за ненавременната кончина беше липсата на правописна култура у народонаселението: Имаше някои, които невинно и невежо, а други съзнателно и злобно, пишеха Апостол с Ъ.

Тапото умря, но аз вече знаех за способностите и наклонностите на Апостола. Операцията вече не оперираше, а я нямаше още стратегията за единия милион повярвали, та му предложих една моя стратегия: Стратегия за Обърсване и Подсушаване на Овала на Лицето. Знаех си, че Апостолът няма как да не се впечатли от съкращението. Само че той не ми обърна внимание. По онова време, според слуховете, се бил занимавал с проект по Бакаловски Институт за Лидери (БИЛ). После слуховете твърдяха, че го преобразувал на Нов Европейски Бакаловски Институт за Лидери (НЕБИЛ). Накрая имаше данни, че щял да бъде Демократичен Европейски и така нататък. Ма това са само слухове.

Не, драги пиячи, няма да ви занимавам със съкращения. При комунизма се наслушахме на тях: текезесе, апека, унесе, несерете, бекапе, капъесес, и така нататък. Имахме си даже Национално Експериментално Училище към Комитета по Култура. Тъй де. Дайте сега пак за Апостола, да не се унасям.

Апостолът не се е отказал от великите огромни названия на дребни неща. Тези дни отново можах да се уверя в това, като четях устава на неговата Апостолска реформирана църква. От него разбрах, че Апостолът не управлява еднолично църквата. Има нещо, което я управлява, което има голямо име:

Национален Апостолски Съвет. Съкратено, значи, Нацапосъ.

Нацапосъ, драги пиячи, са старшите апостоли избрани от обединяващия апостол да бъдат в Нацапосъ. Тоест, това не е техен избор. Баш апостолът ги назначава. Понякога може да назначи и пророци и учители. Процедура за доброволно кандидатстване не е посочена. Апостолът - обедняващият се има предвид - идва, посочва те с пръст и ти казва, "Нацапосъ." И ти съ нацапо; няма къде да ходиш, така е по устав.

Затова пък веднъж като съ нацапо, имаш огромни предимства. Най-огромното предимство е, че можеш да детронираш обедняващия апостол. Уставът не казва как точно обедняващият апостол става обедняващ апостол; такива подробности не са важни. Той просто е, и това е. Но пък казва, че Нацапосъ може да го махне от позицията му. Ъхъ, същото Нацапосъ, което е било напълно избрано и посочено от обедняващия апостол. Така е, драги пиячи, може и да ви изглежда като конфликт на интереси, но това е защото твърде много разсъждавате, не сте за вертикална организация. Бакалов се е подсигурил: Само онези могат да го свалят, които той е назначил. И то в пълен състав. И то със 100%. При пълното право на обедняващия апостол да назначи когото си иска, когато си иска, неограничено. Да речем, например, стане невероятното, и Нацапосъ иска да премахне Бакалов. Събере се Нацапосъ на 100%, и тъкмо да гласуват на 100%, Апостолът става и казва, "Току-що увеличих състава на Нацапосъ, и вкарвам още 30 човека." Какво ще прави Нацапосъ? Ами ще пие една студена вода.

Разбира се, това е чисто утопичен случай. Нацапосъ ще си пие студената вода много преди това, защото ха са ревнали против Апостола, ха ги е превърнал в Национален координационен съвет. Колкото и лош късмет да е да те набутат в Нацапосъ, перспективата да те повишат в Наакосъ си е направо кошмар.

И все пак, няма ли начин да бъде сменен обедняващият апостол?

Има. Ето тук:

В случай на доброволен отказ или при физическа неспособност или смърт, Обединяващият Апостол има правото да назначи един от членовете на Националния Апостолски Съвет в позицията на Обединяващ Апостол. Това назначение трябва да стане писмено или може да бъде посочено в завещателен документ или декларация при случай на смърт.

В случай на смърт, драги пиячи, е това, което нас ни интересува. В случай на смърт, Бакалов трябва да посочи своя наследник за баш-нацапо. Оби-Уон Бакалоби се явява на Нацапосъ, и казва, "Днес ще вечеряме в ада, хе-хе, майтапя се бе, това е друг филм . . . Избирам новия джедай-мастър," и го посочва. И тъй като в тази галактика нямаме джедаи, но имаме зомбита, Апостолът най-вероятно ще подаде ръка от гроба, ще извади навън поизгнилата си плът, и ще каже "Braaaaaaaain!" На което онези, които го познават добре, ще се почудят, "Абе той цял живот не му трябваше мозък, сега пък за какво му е?"

Отклонявам се, драги пиячи. Важното е, че уставът на Апостолската реформирана църква официално приема за даденост, че Апостолът има способности, които никой смъртен няма. И да си кажем направо, направо са необясними и невъзможни за смъртните. Може би затова абзацът завършва със загадъчното изискване, "Това назначение трябва да стане писмено или може да бъде посочено в завещателен документ или декларация..." Или да е писмено, или да е в документ. Каква е разликата? Ами като умреш, документи много, не е задължително да го пишеш. Можеш да си го изчукаш на надгробния камък на новолуние, само като протегнеш ръка. Така е, драги пиячи, Хелоуин е като невинна романтична комедия в сравнение с устава на Бакалов.

Както и да е, драги пиячи, няма да ми стигнат няколко вечери да разглеждам Нацапосъ и странните дела около неговото управление и ръководство. Най-важното за вас да знаете е, че ако имате път натам, трябва да вземете няколко глави чесън. Не, не да гоните вампирите и зомбитата, те от чесън не се плашат, ами да неутрализирате ароматите.

А, сега, неутрализирайте и последното питие за днес, и марш в къщи при жените си!

8 април 2012

Автор: 100-именов

Източник: http://kruchmereformation.blogspot.com/2012/04/blog-post_08.html

Апостолът нещо се кадафи

Спомняте ли си Кадафито, драги пиячи? Онова Кадафи дето управляваше Либия като едноличен диктатор, ограби труда на милиони либийци и съсипа бъдещето на децата им? Да, същото онова Кадафи с мътен пиянски и мръсен похотлив поглед дето се беше заобиколило с млади охранителки.

Няма го вече това Кадафи. Опаткаха го неговите си хора. Може и да го е заслужавал, може и да не е. Аз лично бих искал да го видя на съд, да потрепери малко по-дълго, също както Саддам трепереше. Не ми хареса тая работа с показния разстрел. Но пък, станалото станало, Бог си знае работата, Той ще накаже когото трябва, и пак Неговата воля ще бъде.

Та това Кадафи, като го заловили и започнали да го водят към мястото на екзекуцията, се разтреперало от страх. Ъхъ, същото това Кадафи дето по телевизията се тупкаше в гърдите как ще се бие до последна капка кръв, и ще смаже противниците. И взело да се моли на онези, които го пленили, "Аман-заман бе, братко, какво съм ти направил лично на теб? Лично на теб, кажи ми, с какво съм те ощетил?" Така де, Кадафито само си е стоял в двореца и си е раздавал заповеди. Никога не е отивал в къщите на хората да им "направи нещо лично." Какъв им е проблемът?

Кадафито не е единственият, който се е кадафил така. Саддам Хюсеин, и той нали си беше кротък, нищо не е правил на никого лично, само си е стоял в двореца и само е давал заповеди и е лъгал цялата нация и ги е обгазявал и пращал в затвори и изтезавал даже и малко деца (ама не той лично, да е ясно), и той на процеса против него се изкадафи и попита съдиите: "Ама на вас лично какво съм ви направил?" Същият въпрос зададе към съдиите си и друг невинен диктатор, който нищо на никого лично не е направил, Николае Чаушеску. И той се чудеше невинно като блондинка във виц, "Ама какво съм ви направил лично на вас?" Даже и Тодор Живков, дето не го заплашваше никаква смърт, не изтърва възможността да се покадафи пред широката българска общественост като каза, "Аз на никого лично никакво зло не съм направил." С една дума, кадафят се диктаторите и кандидат-диктаторите, да пушек се вдига. Даже и Героичната Поставка за Ордени Херман Гьоринг се е кадафил пред съда в Нюрнберг.

Тези дни научихме, драги пиячи, че Героичната Грамофонна Плоча за Празни Бомбастични Лозунги Апостол Бакалов също можел да се кадафи. И то се кадафи с класа, както и Кадафито не може да се изкадафи. Натиснали са го Апостола обикновени прости хорица, които са били подлъгани от неговите претенции за апостолство и откровения, както и от неговите обещания за "инвестиции" и "печалби" и "проекти." Нали е обещал да "поеме пълна духовна отговорност" за това, което е правил и е казвал. Аз още по-рано казах, че неговата "пълна духовна отговорност" е пълна мъгла. Но тези обикновени хорица, които искрено са искали да следват Бога, но без да имат достатъчно познание са се завлекли от смелите изхвърляния на "Бащата на Нацията," сега откриват, че са били измамени. И го държат отговорен. Пълно отговорен, нали така той самият е казал.

Но ще имат да вземат. Онзи ден Апостолът им показа, че умее добре изкуството на кадафа по-добре от всеки друг. Накадафи ги здраво всичките, като им зададе очевидния кадаф: "На теб лично какво съм ти направил?" А така, да видят хубаво ли е. Да се чудят сега и да се учат как човек може да се бие в гърдите, че поема пълна духовна отговорност, и като дойде момента, когато му трябва да се кадафи, го прави с класа, каквато и Кадафито я нямаше. Така се прави: Когато те хвалят и благодарят, поемаш отговорността. Като ти дават пари, и тях ги поемаш, нищо че нищо лично не си направил за да ги заслужиш. Абе въобще, изгода ли е, поемаш я, каквато и да е тя. Но като усетиш жегата по кърмата, веднага се кадафиш: "Чакай бе, какво лично съм ти направил?"

В този смисъл, драги пиячи, Апостолът е като страхливо момченце, чиято топка е счупила нечий прозорец: "Ама аз не съм го счупил, даже с ръка не съм го пипвал! Тя топката го счупи! Аз я ритнах, ама не нося никаква отговорност за това накъде е отишла!" Така и Апостолът, той не носи никаква отговорност какво е станало с хората в резултат на неговата "пълна духовна отговорност." Да бе, послушали го, дали си парите за "проекти," дали си парите за "библейски училища," човекът взел парите и сега даже не вижда.

Аз трябва да се науча да се кадафя като Апостола, драги пиячи. Ако някой се оплаче от питиетата, аз ще казвам, "То това си е между теб и питието, аз какво съм ти направил лично?" Ако някой каже, че му харесват питиетата, ще се бия в гърдите до прималяване, "Да, това са моите питиета!"

Ама няма да стане. Не ме бива да се кадафя. Аз си поемам всякаква отговорност, и положителна, и отрицателна. Затова не съм я докарал до положението на Апостола. Ама нейсе.

12 април 2012

Автор: 100-именов

Източник: http://kruchmereformation.blogspot.com/2012/04/blog-post_12.html

Пара нема-действайте

‎"Пара нема-действайте,

картите изпращайте,

че Уанда да ги врътка,

да си тегли и ги кътка,

Бога нема да крадете,

я сега се засрамете,

лидера си уважете,

аз апостол съм избран,

ама треа и да ям,

то духовното духовно,

ма и плътското духовно,

Бог ша ва благослови,

щом лидера ва одобри,

сичко да става доброволно,

щото викат че било подмолно,

ония хейтърите некадърни,

дет Бог ша ги обърни,

на срам и пепел и опозорения,

дет хулят моите служения!"

12 юли 2012 

Автор: Uragannnn

Източник: http://kruchmereformation.blogspot.com/2012/07/blog-post.html

Поди туда - не знаю куда, найти то - не знаю что

Дайте да не си кривя душата, драги пиячи, длъжник съм ви. Длъжник съм ви, защото от пет години не ви давам лекции. Ами че то какво е пиене, ако няма бистрене на политиката? И какво е приятелско пиене, ако не бистрим съдържанието на мисълта на апостол-пророк-щурмбанфюрера? Хъм, сега като го мисля, това си е страшничка работа, да му бистрим мътната мисъл, ама така или иначе си пием, защо пък да не бистрим. Та моят проблем, значи, през тези пет години беше, че не мога да си намеря ключовете. Уж трезвен, уж в добро здраве, ама не мога да ги намеря. Ама ги намерих. Тука били, на вратата. Влизам, и гледам, резервата на питиетата намаляла. Ама халал да е. Започваме отново.

Веднага отскочих да видя как е Кафето Реформация. Така де, сега, ние тук си пием, ама там хората не само си пият, ами и говорят големи неща, като за костюм и вратовръзка. Така му викахме едно време, тълса-ъпсала стайл. Ма това беше едно време. Сега му викаме панера-декаф стайл. Щото апостол-пророк-и-още-нещо-си много обича Панера. Там си пие декафа. Ениуей, да пристъпим към маркетплейса.

Сложих си сетрето, нахлузих и вратовръзката; все пак, сред важни хора ще бъда, лидери, водачи, с власт и помазание, не може без вратовръзка. И отидох в Кафето да видя дали не са променили мебелите. Не че бяха лоши мебелите, ама бяха малко скучни; е, да си призная, не толкова скучни като словоизлиянията на апостола и другите писачи там, ама все пак си плачеха за смяна. Така де, ако мебелите не са интересни, какво друго да го задържи човек в Кафето?

Влизам аз в Кафето, значи. Появяват се старите мебели, и надпис: "14 февруари - какво празнуваме?" Бах, викам си, тези и Трифон Зарезан са започнали да празнуват, скоро ще ми вземат бизнеса. Докато погледна надолу какво казва под надписа, и как му е щукнало да празнува зарязването, и хоп . . . мистерия. Цялата картинка се сменя. Няма вече мебели. Всичко е черно-бяло, като в стар филм на ужасите. Черно-бяла карта. Черно-бяла графика на нещо си. Черно-бял надпис, "Апостолска Реформирана Църква." Не, не Деформирана, и аз така очаквах да пише, ама не пишеше така. Пишеше си ясно, черно на бяло, Реформирана. И черно бяла лента с различни линкове. И нищо друго. Ама нищо. Даже мебели нямаше. Гледам, гледам, па закопнях за старите мебели на Кафето. Като си помислих пак, бяха си добри, нищо им нямаше. Тая чернобяла пустота направо ще ми изкара ума.

Па се замислих, защо апостол-генералът прави такъв номер? Влизаш в Кафето, уж очакваш малко уют, подредба, стари барокови столове тапицирани с плюш, а като се затвори вратата зад теб, се оказваш в Нищото. Веднага се сетих. Това е тактика. Може и да е стратегия, не знам. Ама е свързано с онова, което преди време баш-апостол Вагнер беше казвал за военната стратегия: "Нахлувате в периметъра на Сатана, издумквате го с въздушна атака на молитва, после го помитате с танковите бригади на евангелизаторите, и после строите маяци, и после унищожавате защитния периметър, и така нататък." Ама това е когато войната се води цялостно, тотална война. Ама има и друг вид война: партизанска. Увличате врага да дойде да пие кафе. Като дойде, хлопвате вратата зад него и го хлопвате по главата, и после го завличате в онова страшно чернобяло Нищо наречено Апостолска Реформирана Църква. Като се събуди от хлопването, такъв страх ще го хване, че веднага ще стане член на Нищото и ще даде дарения даже.

Абе казвам, ще кликна на някои от чернобелите мрачни линкове, та каквото ще да става. Гледам, пише "Лидери." Викам си, да вярвам ли на надписи, както онзи българин дето видял че пише "Жени," а като влязъл, то било тоалетна, та затова не вярвал на надписи. Кой знае какво ще има където пише "Лидери." Ма хайде сега, и тоалетна да е, ще издържа някак, аз на апостола цели проповеди съм му слушал, и то доброволно, без някой да ме тика, направо от компютъра, все ще се оправя. Кликвам върху "Лидери."

"Защитена зона." Не ви поднасям, драги пиячи. Лидерите са защитена зона в апостолската чернобяла пустота. Ако искаш лидери, минаваш през бодлива тел, бетонни заграждения, казваш Passwörter и показваш Papiere. Като във Wolfsschanze и Heil Hitler, ъхъ. Security Clearance трябва. Да се срещнеш с истински лидер от мазето на Веслецшанце не е като да се срещнеш с някой селски губернатор на Калифорния или провинциален кмет на Ню Йорк. А може и да греша. Може пък "защитена зона" тук да има смисъла като на "защитени видове," като бели мечки върху айсберг във филмчета за глобалното затопляне. Да са намалели лидерите в Бакаловата църква дотам, че да са защитен вид, че както са тръгнали, съвсем ще изчезнат. Това ще да е, като се замисля.

Бе, викам си, сега няма да се срещам с лидери, притрябвало ми е. Хайде ще гледам някое от филмчетата за "Час по лидерство за всеки." Пак защитена зона. Натискам за някаква статия, пак защитена зона. Отивам на Блог, там пък нищо няма. Няма къде да отида. А бях отскочил да пия едно кафе.

Да ви кажа, страх ме хвана. Почувствах се като стрелеца Андрей в руската народна приказка, "Поди туда - не знаю куда, найти то - не знаю что." Ние, които не сме много любими на апостол-щурмбанфюрера, всички служим на руските интереси, та една руска приказка няма да ни навреди чак толкова много. Та ей-така де, царят дава задача на стрелеца Андрей, да иде незнайно къде и да намери незнайно какво. И аз, уж отидох в Кафето, а се оказах незнайно къде и намерих незнайно какво.

В приказката, между другото, стрелецът Андрей все пак намира незнайно какво: сват Наум. Сват Наум е някакво невидимо нещо, дето като му кажеш, "Свате Науме, искам да ям," и той веднага слага масата. Като му кажеш, "Искам да пия," и имаш всичките питиета на света." Като му кажеш, "Искам дворец, мерцедес, и тъй нататък," на мига се появяват. Само дето сват Наум е невидим и никой не го знае какво е. Та си мисля, драги пиячи, че Бакалов го е намерил. Ама неговият сват Наум не е едно нещо, а са много. Онези, които са му ходят на църквата и му слушат глупостите, те са сват Наум. Невидими са, за него де, той не ги вижда въобще, нито се интересува от тях, но пък се е научил да казва, "свате Науме, искам кола, къща в Апъл Вали, и достатъчно пари за разходи." И сват Наум е там, за да ги даде парите. Няма значение как ги дава, дава ги. Няма къде да живее сват Наум, губи си работата, целият е в дългове, накрая съвсем става невидим, ама трапезата на апостол-нещо -си винаги е наредена. Найти то - не знаю что. Не знае Бакалов какво е то, ама нали слага масата всеки път, защо да се интересува.

Отплеснах се, драги пиячи, жените ви ще ме хокат, че ви държа до късно. Следващия път повече. Ще си говорим за пророчества. Бакалов ги умее тея. Ако не внимава, двайсет ще ви изстреля между две мигвания. Ама търпение, утре пак ще си говорим.

21 март 2012

Автор: 100-именов

Източник: http://kruchmereformation.blogspot.com/2012/03/blog-post.html

Днес тесни цели, утре широки!

Господ е милостив, драги пиячи. Не, не го казвам така произволно, просто да се намирам на приказка или да ви морализаторствам като старши апостол-лумпен. Лично бай Радой ми го каза едно време. (По-младите от вас не знаят кой е бай Радой. Питайте по-старите, те знаят.) Бях още младо слабичко момченце дето две бири не може да прескочи, и ме бяха зачислили от местното СДС да му нося чадъра като идваше в града за митинги. И аз с удоволствие носех, защото беше по-приятно задължение от скучното лепене на плакати. А с бай Радой никой не скучаеше. От него научих някои мурафети на кръчмарлъка, ей-така само като го слушам.

Та той веднъж ми каза, "Господ е милостив. Направил е диктаторите страшни, но и смешни, та да не ни е съвсем черен животът."

Наистина, след години се замислих върху това, всички диктатори, диктаторчета и кандидат-диктаторчета, колкото и различни да са, винаги имат една важна характеристика: правят такива изцепки дето и на три ракии без салата да ги мислиш, пак не можеш ги измисли. Хем са страшни, хем са съвършения материал за вицове. Не мога да се сетя за един диктатор, който да не прекарва значителна част от живота си в снабдяване на поданиците си с простотии и нелепи изказвания, които надживяват не само диктатора, ами и спомена за него.

Най-известните такива изцепки в България, по понятни причини, са тодорживковските "Днес полупроводници, утре цели проводници!" и "Еми ше фалира!" А имаше и много други. Черномирдин (е, не беше диктатор, ама си беше израстнал и научен по диктаторско време) забавляваше цяла Русия с неговите "черномирдинки" ("Ето ме и мен на премиерския стол - и само вятър в ушите!") Мугабе, диктатор на Зимбабве, по-малко от година след завземането на властта, беше изненадан, че селяните сеели семена; "Кой иска да яде семена?," възкликна човекът и на мига стана любимец на цяло поколение британски хумористи (макар че на обикновените родезийци не им беше много смешно). И така нататък. Господ го е направил да става някак естествено: диктаторите обикновено са простички индивиди с големи претенции, нисък морал, безцеремонно поведение и малко мозък (както пееха Щурците, "няма талант, има инат"). И все си мислят, че трябва да кажат нещо важно пред много хора, за да изглеждат по-важни. Но като се напъне малкото мозъче да каже нещо голямо, става . . . гротеска. Става онзи съвършен материал за вицове, който разведрява кръчмарските компании дори в най-черните години на всяка диктатура.

Нали не очаквахте, драги пиячи, че апостол-пастор-скъп-лидер-водач-и-върховна-грижа-за-душите Бакалов ще пропусне да се разпише в тази графа? Е, не е още диктатор, нито е диктаторче, но е кандидат-диктаторче, не може да пропусне. На някои от вас не им е никак весело, онези от вас, които са му "минали през процеса," както казва самият Бакалов, но Господ е милостив: направил е Бакалов смешен, за да не ви е напълно черен животът. И както Черномирдин си има "черномирдинки," Бакалов си има "бакалинки." Апостолът трябва да каже нещо важно, апостол е, в крайна сметка, да не е лукова глава; затова внимавайте в картинката:

През 2012 година ще увелича мярката на власт, с която оперират моите синове и дъщери на земята. Нужна ви е, понеже не можете да разширявате целите на Моето Царство без по-голямата мярка, която имам за вас.

Такаааа. . . . Около 1980 години Божиите синове и дъщери "оперират" с по-малка мярка на власт. Не се знае защо е по-малка, и защо Святият Дух не е дал по-голямата мярка още в началото. Оправят се някак си с по-малка мярка. Евангелизират народи, създават християнската европейска цивилизация, създават всякакви научни и технологични напредъци, абе да кажем, не са останали без работа. Работата си е работа, ама мярката на власт не е достатъчна. Не е увеличена. Каквото и да правят, няма как да постигнат нещо кой знае какво като няма увеличена мярка на власт. През всичките тези години всички християни в историята са си мерели оная работа, тоест властта, и все къса е идела. Цялата история чака "назначеното време." Тоест, 2012. Даже и маите са го чакали. Затова и календарът им като оная работа, властта де: къс. Само до 2012 стигал. Къса мярка, къс календар. И сега акъла ни изкарват с тоя къс календар, по-чувствителните от нас чакат историята да свърши. Ама не, не е така. След късата мярка идва дълга мярка; и след късия календар идва дълъг календар. Святият Дух сега увеличава мярката. Апостолът ги знае тея неща.

И така, Святият Дух увеличава мярката. Но то не е така без нищо. И тук, драги пиячи, идва веселото, за което говореше бай Радой по-горе, което прави живота ни не толкова черен: На Бакалов святият дух ни казва защо ни дава по-дълга мярка от старата, дето е по-къса. Не е за да си мерим мярката, никак даже. Смисълът на дългата мярка, драги пиячи, е да имаме широки цели! Ето така си го казва святият дух, право куме та в очи: "Дългата мярка ви е нужна за да разширявате целите." Иначе не можете да ги разширявате! От дълго, та нашироко. Чрез дълга мярка, към широки цели. Стига с половинките цели дето досега се мъчим с тях! От утре започваме с цели цели! (Може и проповед да изкара апостола на тази тема.)

Апостол Бакалов продължава нататък: "Сега е времето да приемете по-дългата мярка за по-широки цели." Говори на онези, които са "минали през процеса" му, и въпреки това са им останали някакви пари още. И още не са поумнели. Сега, като сте минали през процеса ми, идва още един процес, където съвсем ще ви изпроцедирам, този път надълго и нашироко. И накрая завършва патетично, "Вие сте моята армия от лъвове." А другите са котета, както казва Камен Донев. ("Туп, по главата с джезвето, и процесът е завършен.")

Чета ги тези бомбастични думи, драги пиячи, и умилително си подсмърчам. Ето такива бомбастизми ми напомнят колко много дължим на обедняващия апостол (демек, обеднява другите, не че той самият обеднява). То всички му дължат на него, даже да им е взел и последните пари и да ги е изхарчил в Апъл Вали, ама нашият дълг е още по-голям. Какво щяхме да правим без него и неговите "бакалинки"? За какво ще съществува кръчмето, ако не за да ги обсъждаме? Представяте ли си, ако вземем думите на бай Радой, какъв черен щеше да ни бъде животът без кръчмето, и без "бакалинките," които да обсъждаме? Смърт и живот има в силата на езика, казва Библията. Още повече смърт и живот има в езика на Бакалов; може да унищожи кръчмето с едно мигване, само като си затвори устата и се хване да работи някаква почтена работа. Ама няма да го направи. Святият Дух няма да позволи.

Бакалов твърди, че "бакалинките" идвали от Святия Дух. Дръжки, ще кажете вие, драги пиячи, Святият Дух не прави такива изцепки. Ама не е така, не сте прави. От Святия Дух е. Всеки съвършен дар е от Бога, включително съвършеният материал за вицове. Именно Святият Дух прави апостола да се излага така по бакалийски; Святият Дух го прави да се цепи за дългата мярка и широките цели цели. И въобще, цялата тая комедия наречена Апостолска Реформирана Църква идва от Святия Дух: за да ни покаже какво става, когато човек я кара само на декаф от Панера, а не на здравословни истински силни напитки. Урок, който ние с вас трябва внимателно да научим, за да не се излагаме.

Затова, наздраве!

21 март 2012

Автор: 100-именов

Източник: http://kruchmereformation.blogspot.com/2012/03/blog-post_21.html

Скрито-покрито!

". . . а над нас властта народна е разперила крила, е разпееерииилааа крилаааааа. . . ."
(Марш на септемврийчетата).

Бях на 9 години, драги пиячи, когато баба ми ме заведе в нейното село, където се е родила и е отраснала. Пък и да си види роднините, и да ме запознае с братовчеди, чичовци, лели, стринки, стрици и тъй нататък. Македонска му работа, нали знаете, цялата рода. Високо в Пирин планина, където 10 квадратни метра равна площ им викат "нивата." И където като гледаш кокошки, си знаеш като две и две, че 2 от 10 ще станат жертва на орли. Та ми е останало като спомен как стоя в двора при малките пилета, и виждам сянката на орел с разперени крила над мен, а вуйчо ми крещи от другия край на двора и тича към мен, за да изпъди птицата да не се спуска върху пилетата. Страхотия.

Та в годините след това, като чувах тази песен да се пее по радиото, и особено този стих, си представях властта народна като хищен орел дето е дошъл да ти ограби и малкото ти останали пилета. С разперени крила.

Та драги пиячи, тези дни ми попадна един текст, който показва, че апостол Бакалов и той също разперва крила. Не само разперва крила, ами и покрива. И покрива не как да е, а апостолски. Ама всичко с реда си. Да започнем отначало.

Документът е писмо от обедняващия апостол към негов последовател (по онова време, вече не е), с което Апостолът го съветва как да обеднее още повече. Тъй като повечето хора нямат никаква духовна идея за това как да обеднеят, Апостолът е там за да им помогне и да ги напътства. Това писмо е шедьовър на духовното съветване. А и в много други отношения. Ето го и писмото:

ГЕОРГИ БАКАЛОВ: ТИ ТРЯБВА ДА МИ ДАВАШ ДЕСЯТЪК!

Както винаги съм ви казвал, драги пиячи, такива писма са ценни за нас. Ценни са, защото те дават смисъл на съществувание на Кръчмето. Както вие знаете, без Бакалов и неговите мъдрости, ние нямаме смисъл да съществуваме, освен ако не наричате скучното напиване в пълно мълчание за съществувание. Когато имаме тези мъдрости, и когато ги анализираме, за да надникнем в ума на апостол-пастор-пророк-скъп-ръководител-и-още-нещо-си, ние биваме осветлени, и небесните благословения се отключват за нас. Упс, чакай, да не избързвам.

Какво виждаме от това писмо, драги пиячи? Няколко неща са ясни, явни, и открити. Едно нещо е скрито и покрито, ама ние ще го открием. Да започнем с явните и открити неща:

Първо, разбира се, открито е нещо много, много важно: Апостолът е дълбоко вярващ човек. Той не само е дълбоко вярващ, а е и широко вярващ, т.е. вярва в много неща. Вижда се ясно от писмото, защото в него той повтаря думата "вярвам" много пъти. По-точно, не е много пъти, а точния библейски брой пъти: седем. Шест от тях са само "вярвам." В един случай казва, "лично аз вярвам." Думите на апостол винаги имат значение, и трябва да се тълкуват. Ако единият път е "лично аз вярвам," трябва да е ясно, че другите неща ги вярва обществено, не само лично.

В добавка към дълбоката вяра, Апостолът има и убеждение, за да не би случайно да изпадне в грях, защото Павел казва, че каквото не е от убеждение, е грях. И Апостолът за всеки случай включва и това, че има убеждение. За какво има убеждение, драги пиячи? Ами има убеждение, че човекът, на когото пише, трябва да му дава парите си. Иначе, казва Апостолът, не става, ако и двамата нямаме убеждение, а пък аз го имам това убеждение, следователно давай си парите. И властта народна също имаше убеждение, че всичко, което сме и имаме и произвеждаме, е нейно. Можеш ли да ги обвиниш комунистите, че са вършели грях? Не можеш. Беше си от убеждение, в крайна сметка. Че и ние бяхме убедени, че трябва да ѝ даваме всичко. Като ти опрат пистолета в главата, убеждаваш се, къде ще ходиш. И Калин в този случай няма какво да каже: Апостолът има убеждение.

И вярата на Апостола е такава, все за такива неща. Например:

Stava duma za finances. Nie sme govorili za tova predi, no no chak sega viarvam, che e pravilnoto vreme za tova.

"Чак сега" Апостолът вярвал. Отпреди е трябвало да вярва, ама нещо не му е достигала вярата. И дълго време човекът е минавал метър, не си е давал парите на Апостола. И "чак сега," дълго време след като е трябвало, той най-сетне е имал вярата да повярва, че трябва да говорят за финанси. И вярва, че правилното нещо е Калин да си дава десятъка лично на Апостола. Въпрос на вяра, в края на краищата, не като някои невярващи християни, дето все търсят потвърждение в Библията. Апостолът вярва, значи е така.

Вярва също Апостолът, че това щяло да донесе благословение. И за да не остане неясна и покрита тази идея, той обяснява основите на своята вяра:

Davaneto na desiatuk na tozi koito predstavliava apostolka vlast v zivota ti e nachin da budat OTKLUCHENI blagosloveniata, koito Bog e prigotvil za teb. Ne samo finansi, no tsialata ti duhovna sudba.

Като на Диаблото, драги пиячи. За да минеш на по-високо ниво, трябва да "отключиш" някакви неща - я манна за магии, я някой магически предмет, или някоя тайна стая. За да ги "отключиш," трябва да направиш определени неща - да намериш статуетка, или умрял прилеп, или ухо от гущер, или нещо такова. Или да направиш определен тип боздуган. Като изпълниш всички изисквания, нещото се "отключва" и ти продължаваш на следващото ниво. Само че това са окултни неща и затова са толкова сложни. В Божието царство сме под благодат и нещата са по-прости и ясни. Нужно е само едно нещо да отключиш манната и магиите: Да си даваш парите на Апостола. Това, както казва Апостолът по-надолу, ще "активира нова благодат и ново ниво в Духа." Това на езика на Диаблото се казва "нов заряд от манна и ново ниво в играта." Да следваш Апостола е като да играеш Диабло: нови нива, все по-нагоре и по-нагоре. (На Диаблото накрая има и скрито ниво с крави дето само мучат. Ама за скритото ниво на Апостола ще говорим по-надолу.)

И ако не ти е ясно всичко, поне едно трябва да ти е ясно: Апостолът го вярва и има убеждение за това. Какво друго ти трябва? Обаждай се на банката и им казвай да правят дебитна карта на името на Уанда!

Друго ясно и открито е, че Калин винаги е бил в мислите на Апостола. Сега, Калин може и да не е знаел, че обитава това мрачно, объркано и празно обиталище. Но знае или не знае, той го е обитавал. Какво точно е правил той в мислите на Апостола? С какво е заслужил да се скита из техния лабиринт? Ами от писмото се вижда: Финансовата обвързаност на Калин с Апостола. Апостолът мисли за Калин,и като мисли за Калин, мисли за доларови знаци. Или паундови знаци. Нещо там, стига да може да се събере в банкова сметка. В крайна сметка, знае или не знае, Калин се е нанесъл да живее в мислите на Апостола, и това струва пари. Трябва да плаща наем. Ако не иска, да излиза от там. А ако не знае как да излезе, може да остане вътре, ама да си плаща. Няма такова нещо като безплатен обяд, нали?

Друго ясно и открито нещо е божествените приоритети. Тук трябва да оставя Апостола да говори от сърце и убеждение:

Razbria se v budeshte moeto sluzenie shte investira mnogo v deloto, koeto Bog shte izdigne chrez teb, no neka purvo da postavim bojestven red i v tazi chast na nasheto vzaimootnoshenie.

Така, нека да започнем с приоритетите. Има си божествен ред, и той е приоритет. Приоритетът е ти да си даваш парите на мен. После, като Бог издигне дело чрез теб, или по-точно, ако Бог Му хрумне да направи такова нещо, моето служение ще инвестира много в теб. Ама дотогава, дай да направим каквото е първо. А каквото е последно, ще го оставим за последно. (Аз, драги пиячи, като материалистичен кръчмар с прагматично мислене, бих отговорил, "Ами дай тогава твоето служение да започва още отсега да инвестира в моето дело, и следователно да си запазвам парите за себе си, какво ще кажеш, Апостоле?" Ама аз не съм духовен, и затова Апостолът не се занимава да ми преподава божествен ред на мен.) Как го виждате Мойсей, драги пиячи, да започва божествения ред с "Давайте си десятъка лично на мен, а после ще говорим за Десетте Заповеди?" Вие не го виждате, ама Апостолът го вижда. А Фараонът, като неук езичник, горкият, вместо веднага да им вземе парите на всички египтяни, трябваше да чака гладните години, та да Йосиф да им продава жито, та така всичкото злато в Египетската земя да стане на Фараона. Апостол Бакалов няма какво да чака за да въведе божествен ред. Което е първо, е първо.

Тези са откритите неща. Но има и едно покрито. Даже скрито-покрито. И ако нямаме повече познание, няма да го разберем. Но вие си имате кръчмар, и аз затова съм тук, за да ви откривам скритите неща:

Az poemam pulna duhovna otgovornost za teb i taka stavash chast ot duhovnoto semeistvo, koeto pokrivam apostolski.

"Пълната духовна отговорност" е пълна мъгла. Аз "пълна отговорност" го разбирам като "връщам ти парите, ако нещата не тръгнат както аз съм обещал." Ама "пълнадуховна отговорност" въобще не е ясно. Но ще стане ясно по-късно.

Което е по-важно, драги пиячи, е другото: "апостолското покриване." Ето тук има нещо скрито-покрито, и ние трябва да разберем какво е то.

Какво може да е това "покриване"? Драги пиячи, вие сте късметлии, че имате кръчмар като мен, който поназнайва езици, и който може да ви светне по въпроса. За да разберем Бакаловото "покриване," ние трябва да сме наясно, че Апостолът говори с акцент и идва от дальеко. Чак от Минисота. (Не е по-голямата версия на Майкросота, ако това питате.) И Апостолът мисли по Минисотски, на английски. Като казва "покривам," той има предвид английския глагол "cover." Или, както му викаме на български, "кавър," както в "кавър-версия." Кавър, както по-будните от вас вече са забелязали, идва от българското ястие "кавърма." Англичаните са възприели глагола като са видели, че го готвим покрито в гювечета. Кавър, демек, покривам. Кавърма, демек, покрито в гювечето, под похлупак. И Апостолът така покрива всичко, под похлупак.

Разбираемо е, драги пиячи, защо тези дни Апостолът така искрено се възмущаваше от желанието на някои да виждат повече "прозрачност" в работата му и особено в харченето на парите на хората. Абе, серсеми такива, кой е виждал кавърма в прозрачни гювечета бе! Бакалов кавърма-апостол ли е или лукова глава? (Знам, знам, лукова глава е, ама както виждате от снимката вдясно, и за кавърма-апостол става, в естествена среда.)

Но нещата отиват и по-далеч, драги пиячи. Още по-далеч даже от минисотския. Отиват в гръцкия. Аха, Апостолът е учен човек, позназнайва и гръцки, и като говори, говори с притчи, уж на български, ама е всъщност на гръцки. И така трябва да му се тълкуват мъдростите, на оригиналните езици, както и на другите апостоли. Та на гръцки тази дума "кавър," освен че има връзка с "кавърма," също си има конкретно произношение. Произношението е kalypto, както в апо-калипсис, значи от-кров-ение. Нещо е било покрито, под покров, и сега бива открито. А калиптоозначава скривам, покривам.

А сега, драги пиячи, седнете здраво на столовете, за да не паднете. Даже направо седнете на земята, че да не се ударите от рязкото падане, което ще дойде от моето откровение. И така: Думата калипто не е самичка в гръцкия език. Тя е сродна на друга дума, която звучи съвсем като нея, само малко по-различно: клепто. Както в "клептоман." Тоест, "крада." Клептес, значи, което означава "крадец," е човек, който покрива. Взема ти парите и ги покрива. Или покрива цялото духовно семейство, барабар с парите им. Къде са отишли парите? Ами покрити са. Под похлупак. Няма ги. Фокус-бокус-бакалокус, и всичко е клепто, покрито.

Сега ви е ясно, драги пиячи, какво е "апостолското покриване." Това е тайната титла на Бакалов: "покриващ апостол." Или, да го кажем по научному, на гръцки, апостолос-клептес. И носи пълна духовна отговорност за това. Тоест, веднага като вземе парите, духва с пълната сума, преди да са го питали за прозрачност.

А при мен, драги пиячи, всичко е апокалиптично, тоест открито. Знаете си ценоразписа, знаете какво пиете, знаете колко драма получавате за колко пари. Няма клептеси, няма и покривания. Както би казал Апостолът, срам съм за професията, едни пари не мога да покрия. Еми не мога.



31 март 2012 г.


Автор: 100-именов


Източник: http://kruchmereformation.blogspot.com/2012/03/blog-post_31.html